В препоръката си до министъра омбудсманът отбелязва, че решението за въвеждане на задължително предучилищно образование за четиригодишните деца е важна политика за ранното детско развитие, която може да реши редица проблеми, като отпадането от училище на децата, обхватът им в предучилищното образование, навременната подкрепа за работещите родители и т.н.

Ковачева поставя и няколко въпроса до МОН:

- Как ще бъде подготвена системата, за да поеме децата на четири години в задължителна форма на предучилищно образование, като това включва не само материалната база, но и техническата, човешките ресурси и каква ще бъде програмата за образование на децата и как тя ще отговори на развитието им на тази възраст?

- Какви са резултатите от пилотното въвеждане чрез проект на задължителното предучилищно образование на четиригодишните деца?

- Има ли вече решения за осигуряване на достъп до алтернативни форми за отглеждането и обучението на децата: самостоятелна форма на обучение, обучение в домашна среда, родителски кооперативи и др.?

- Как ще бъдат осигурени възможности за валидиране и сертифициране на знанията и уменията, получени от децата, извън детските заведения за предучилищното образование?

- Има ли рискове от закриване на яслени групи във връзка с недостига на материална база в големите градове?

Обмисля ли се въвеждането на задължителни стандарти за компонентите на социално-педагогическа среда в предучилищните заведения?

- Какви ще бъдат стандартите за броя на децата в групата на четиригодишните, за да има възможност да се приложи индивидуализиран подход към всяко дете?

- Планирани ли са реални инвестиции в човешкия ресурс, който е необходим за ранното детско развитие и предучилищното образование на четиригодишните деца?