Впечатляващо много са се променили настолните игри спрямо това, което помним като деца през 80-те и 90-те години на миналия век, каза в интервю за БГНЕС собственикът на магазин за настолни игри в столицата Христо Филипов.

„Бумът на индустрията и фактът, че все повече хора вече се занимават с такива настолни игри доведоха до тяхната промяна в такава голяма степен“, започва разказа си Христо.

Развитието на игрите започва през 90-те години, като в тях вече присъстват много нови идеи, визуализациите са на ново ниво. „Развитието на игрите доведе до това, че те вече станаха интересни не само за децата, но и за техните родители. По този начин се видя, че интересът към настолните игри е огромен, тъй като това е алтернативен начин да се прекара хубаво време с приятели или със семейството“, посочва още Филипов.

Нерядко именно настолните игри са причина за нови запознанства, които издържат изпита на годините. „Настолните игри са един от най-добрите начини да стопиш леда с други хора, защото – общувайки в процеса на играта, хората неминуемо става приятели за цял живот дори“.

Хората търсят много широк диапазон настолни игри в много различни категории – например „парти игри“, които са леки и бързи забавни игри, и се купуват предимно от работещи хора в големи компании, които искат набързо да изиграят една игра без да четат дълги правила; игри като „Резистънс“, „Авалон“ /в които играчът влиза в различни роли – бел.ред./; „Експлодиращи котета“ – игра с карти; но има и по-стратегически игри, при които постоянно излизат нови и нови заглавия.

Ежегодно новите най-добри игри се определят по броя награди, които получават, а и в света на новите технологии преди човек да си купи игра, задължително преглежда видеоревютата за нея, разказва още любителят на настолни игри.

Най-запалените любители на настолните игри пък се събират в свои клубове в столицата. „В София има поне 5-6 клуба, които са специализирани за игра на настолни игри. Визията им се доближава на тази на бар или кафене, но там в уютна обстановка човек може спокойно да играе настолни игри. Клубове с настолни игри има вече и в Пловдив, Русе, и други градове на страната“.

Голяма част от предлаганите игри на българския пазар са на английски език, тъй като издателствата у нас, които превеждат игрите, все още не могат да се справят с огромния поток от навлизащи заглавия, посочва Христо, и допълва, че каталогът със заглавия на български е огромен и интересът към него не стихва. Придобиването на игра на английски език пък е сериозен стимул за това потребителите да научат английски език в процеса на игра.

За щастие, в последните години има съвсем български игри – създадени и издадени от българи, като всяка следваща става все по-добра и по-добра, радва се Филипов, и допълва, че очаква в най-скоро време да има световен успех на българска настолна игра.

Пред екипа на БГНЕС Христо показа настолната игра „The green forest“, която се играе с герои от творчеството на братя Грим. В нея всеки участник играе с едно от трите (в случая четири, защото се играе с до четири човека) прасенца, които играят в различни отбори. Целта е да се отвоюват ресурси, с които играчите могат да си построят различен вид къщичка – тухлена, сламена или дървена. По пътя към целта различни герои с различни умения, описани в приказките на братя Грим, ще помагат на играчите по-бързо да си построят къщичката. „Това е лека семейна игра, но печели с това, че е елементарна, има хубава визия и е образователна по творчеството на братя Грим“, уточнява специалистът.

А доколкото българското „Не се сърди човече“ се оказва скучна на фона на изобилието от всякакви настолни игри, Филипов казва, че тази игра, съвместно с „Монополи“ и традиционния шах се търсят и винаги ще бъдат актуални. „Но се търсят предимно от хора, които не са наясно какви нови забавления има на пазара“, с усмивка казва фенът.

Настолните игри са го грабнали преди повече от 15 години, когато у нас имаше много ограничен брой на пазара. Днес той е собственик на магазин за настолни игри Time2Play в центъра на столицата, а най-голямата му радост е възможността по цял ден да се занимава с тях.

А още по-голямо удоволствие от споделените моменти над настолните игри е да ги създаваш, казва в интервю за БГНЕС пък Николай Райков, автор на настолни игри и книги-игри. Той живее в Стара Загора, но любовта към настолните игри е стигнала и завладяла и него.

„Всичко започна с книгите-игри, „Малкото таласъмче“, „Още по-голямото приключение на малкото таласъмче“, „Добросъците“, които се радват на много голям интерес на децата в България. След това се появи „Приказка за два свята“, която е интересна симбиоза между настолна игра и книга-игра, и включва в себе си типичните елементи на книга-игра, но има и елемент на настолна игра – карта, картички с предмети, и други, и така се получи една естествена еволюция към настолните игри. Така се появи „Таласъмски истории“, която е първата ми настолна игра, и е базирана на „Света на книгата – голямото приключение на малкото таласъмче“, разказва Райков. Първото издание на неговата игра в тираж от 2000 бройки се изчерпва почти веднага – в рамките на месец, което е невероятен успех, защото дори и световните бестселъри не се продават толкова бързо, камо ли пък в България.

Със своите приказки-игри печели над 10 награди и номинации, включително и най-престижната награда за детска литература в България „Константин Константинов“.

„Получих страхотни отзиви, а и досега продължавам да получавам положителни коментари“, разказва още авторът, а положителните реакции пък отново обръщат погледа му към настолните игри за нови успехи. Преди седмици излиза новата българска игра „Невидим свят“, чийто автор е Райков. „Тя е базирана на „Добросъците“ и в нея се разказва за малки, почти невидими създания, които живеят из апартаментите на хората, и в играта има 23 различни същества, с които играчите се срещат, като всяко едно от тях преследва различна цел. Идеята е играчът да намери начин да постигне целта си. И двете ми игри са кооперативни – това е по-различно от почти всички настолни игри, които са по-скоро състезателни. Идеята на моите игри е да развиват работата в екип и комуникативността между играчите, защото имаме достатъчно конкуренция в останалия свят, в който страдаме от липса на чувство за емпатия и способност да работим заедно за постигането на обща цел. В моите книги и игри се опитвам да размия границите между историята и играта, и да покажа на децата как една история може да бъде разказана под формата на игра. Това ги кара да взимат решения и ги учи на самостоятелност под надзора на родителите им. Често родители са ми казвали, че са изненадани от избора, който прави тяхното дете по време на играта“, разказва Райков.

Игрите развиват и фантазията на децата и ги учат, че едно нещо може да бъде направено по много начини, не само по един, казва още авторът. Книгите-игри на автора вече са издадени в Китай и в Латвия.

Според световните класации за най-добрите настолни игри водеща в продажбите е „Мемори“, която е продадена в над 75 милиона пъти, и вече влезе в света на компютърните технологии като мобилно приложение. Играта се играе с карти, които играчите обръщат, виждат и запомнят, и отново обръщат. Целта е да се съберат картите с еднакви изображения максимално бързо.

Началото на настолните игри е поставено през 1883 г., когато Ото Майер наследява от родителите си малко издателство. Година по-късно бяла светлина вижда настолната игра „Пътешествие до центъра на Земята” по мотиви от бестселъра на Жул Верн. Оттогава издателството освен печатни произведения, започва да произвежда настолни игри и то доста успешно. В крайна сметка славата на „Равенсбургер” се дължи не толкова и не само на книгите, но и на игрите, които предлага.

Ото Майер започва да пуска настолни игри за деца и възрастни на достъпни цени. Какъв е бил резултатът от това, може да се прецени от следните данни: ако в началото на ХХ век с производството на настолни игри в издателството са се занимавали около двадесет човека, днес те са повече от две хиляди. Приходите на акционерното дружество „Равенсбургер” за 2018 г. възлизат на 490 млн. евро.

Пъзелите на „Равенсбургер” са любими в много държави в света. Днес съществуват много и различни видове и модификации на пъзели. Най-големият пъзел е пуснат на пазара през 2016 г. и се състои от 40 320 елемента. Това е колаж от десет известни екранизации на „Уолт Дисни” – от „Питър Пан” до „Книга за джунглата”. Размерът на пъзела е 6,80 х 1,92 м. /БГНЕС