Въпреки безпрецедентното увеличаване на програмата за изкупуване на активи на Европейската централна банка, спредът по доходността между държавните облигации на икономиките от южната част на континента и германските ДЦК расте, пише Даниел Лакайе.

Балансът на ЕЦБ нарасна до над 42% от брутния вътрешен продукт на икономиката на еврозоната, спрямо 27% при този на Федералния резерв. Но същевременно излишната ликвидност се наду до над 2,1 трлн. евро.

ЕЦБ имплементира програми за агресивно изкупуване на активи и отрицателни лихвени проценти от години. Благодарение на това икономиката на еврозоната остана слаба и беше почти в стагнация през четвъртото тримесечие на 2019 г.

Фундаменталният проблем на еврозоната е, че повечето правителства загърбиха структурните реформи и разчитат единствено на паричната политика за възстановяването си. Разточителното харчене на държавите, високите данъци и проблемите пред растежа продължиха да се наблюдават, а все по-голяма част от икономиките през последните години идваше от туризъм и услуги за свободното време (22% от брутната добавена стойност през 2019 г.).

Проблемът не е в механизмът на предавките на паричната политика. Банките искат да кредитират, а бизнесите и домакинствата нямат проблем да теглят още заеми. Проблемът е, че лидерите на еврозоната и на централната банка вярват, че ударът върху икономиката е свързан с търсенето, докато всъщност предлагането е спряло.

Ако изобщо има някакво доказателство, то е, че паричната политика в еврозоната не сработи като стимул за ръст на производството и инвестициите, а подпомагаше масивно небалансирано харчене от почти фалирали правителства.

С кризата, до която доведоха мерките срещу коронавируса, еврозоната се оказва между чука и наковалнята. Фискалната и паричната политика ще увеличат надуването на неправилните сектори и изключително високите разходи на властите, докато данъчната политика задушава иновациите, развитието на технологиите и продуктивните инвестиции.

А след като Европейската комисия разреши частичната национализация на отделни индустрии, пътят към постоянната стагнация вече е положен. Първо, правителствата игнорираха рисковете от пандемията, след това затвориха икономиките и забраниха притока на чуждестранен капитал и инвестиции... а вече представят себе си за спасението.

Властите в еврозоната искат да използват кризата с коронавируса, за да увеличат интервенционистките си политики и т.нар. стратегия за "Зелената сделка". Проблемът е, че с увеличаването на намесата на властите в икономиката, погрешните инвестиции ще нараснат, а заедно с тях - и безработицата. Растежът на стопанството обаче ще се забави.

ЕЦБ може да прикрие тези рискове за кратко, но, в контекста на изстрелването на дълговете и данъчното бреме, вероятно в бъдеще ще видим дългова криза, която ще застраши целия Европейски съюз, когато правителствата от северната част получат сметката на Юга.

А монетизирането на риска не може да го скрие. Еврото ще изгуби стойността си като глобална резервна валута и използването му за международни транзакции може да се срине напълно, което ще доведе до валутна криза точно когато дълговете са най-високи. /money.bg