Турци, македонци и молдовци също напират за заветната лична карта, но едва 1% от притежателите на български документи са родени в държава извън ЕС

Пикът на мигрантската вълна в Европа през 2014-2016 г. създаде впечатлението, че гражданите на Сирия, Афганистан и Близкия изток са залели страните от Европейския съюз и България в частност.

Европа по принцип е континент на кръстопът и доста народи минават през нея, а на представителите на някои от тях им харесва и се заселват тук за постоянно.

От 512-милионното население на ЕС през 2018 г. 7,8% са граждани, които са се родили в други държави. 3,4% са имали преди това гражданство на друга държава - членка на ЕС, и едва 4,4%, т.е. 22 милиона и половина, идват от държава, която не е членка на ЕС, съобщи във вторник Евростат в изследване, посветено на миграцията на Стария континент.

Тези дялове обаче са много различни в различните държави от общността. През 2018 г. Люксембург например има най-голям дял граждани на друга страна от ЕС – цели 41% от нейното население, следвана от Кипър (13%) и Ирландия (9%).

Най-голям дял граждани с произход извън ЕС са се установили в Естония и Латвия (14%) и в Австрия (8%).

Това е като дял от населението на съответната държава. Иначе като абсолютен брой най-много бежанци са получили гражданство в големите страни членки: Германия, Великобритания, Франция, Италия и др. (виж инфографиката).

България стои на завет от тези процеси – у нас едва 1% от притежателите на български лични карти са се родили в държава извън ЕС и едва 0,2% са дошли от друга страна-членка. По-хомогенни държави от нас в момента са само Литва, Полша и Румъния.

Освен това отличителната черта на българското гражданство е, че с него през последните години са се сдобивали не представителите на народи, които напуснаха на вълни своите собствени държави поради войни, а съвсем други.

През периода 2012-2017 г. най-много български документи за самоличност са издадени на руснаци – 1432 (виж инфографиката).
Следват украинците с 1042 паспорта и много по-малко от тях са издадени на граждани на Турция, на Северна Македония и на Молдова.

Сирийци, иракчани, иранци, мароканци и други народи, които съставляваха основната бежанска вълна през 2014-2016 г., подминаха България и получилите гражданство между тях са единични случаи.

Истината е, че паспортите, издавани на руски граждани, спадат малко през 2017 г., което сигурно е свързано с отлива от българския имотен пазар. Инвестицията в имот е най-разпространеното средство за получаване на българско гражданство от руски и украински граждани. Според последните данни на БНБ за периода януари - април 2019 г. вложенията на руснаци за придобиване на имоти в България са за едва 400 хил. евро

Същата сума са дали за български имоти и граждани на Казахстан.

Присъствието на турски граждани в топ 5 на народностите, получаващи българско гражданство, също е обяснимо – очевидно това са хората, които са се изселили от България при т.нар. голяма екскурзия след възродителния процес, които след пенсионирането си се връщат да живеят в България. Или тъй като те никога не са губили българското си гражданство, то това са членове на техните семейства, които са се родили в Турция. Данните на НСИ за населението вече показаха процес на заселване на тези хора в област Кърджали.

Над три четвърти от гражданите на държави извън ЕС, които са се заселили и получили гражданство, са в трудоспособна възраст, отделен е въпросът дали наистина се трудят, или не.

Броят на хората, емигриращи от една държава, членка на ЕС, в друга, се колебае през последните години. Например най-голям дял сред пришълците, съставляващ хора от друга страна членка, се наблюдава в Люксембург и Австрия. Което е нормално предвид това, че в тези две страни са седалищата на много европейски и дори световни институции.

Но в Чехия и в Кипър делът на хората от страни извън общността сред имигрантите е значителен – в Чехия той е 65% от всички имигранти, а в Кипър – 60%.

България е сред страните, които са приели и признали за свои граждани най-малко неевропейци – едва 4211. Което обаче, съотнесено към мащабите на страната, не е чак толкова малко, особено ако се сравни с Румъния, която е с три пъти по-голямо население от нашето, но е приела 2157 човека през 2016 г. (виж инфографиката).

Делът на мъжете и жените имигранти е почти еднакъв, независимо откъде са дошли. По-забележителни отклонения в това отношение има в Румъния, където 75% от имигрантите са мъже, докато в Гърция 65% от пришълците са жени.

Ако се вземат само имигрантите от страни извън общността, само в Литва и Словения делът на мъжете имигранти е забележимо по-висок от този на жените – по 65% и в двете държави, докато в Кипър и Румъния жените имигранти съставляват около 60% от всички имигранти.

Данните от изследването показват и характерните особености на миграцията в ЕС, които нямат нищо общо с бежанската вълна от 2015 г. Например Полша приема доста украинци за свои граждани, което е нормално, при положение, че границата между двете държави се е местила няколко пъти за последните два века.

Великобритания пък приема огромен брой граждани на Пакистан и Индия за свои граждани, т.е. бившите колонии продължават да са източник за трудовата имиграция на Острова. Мароканците и алжирците предпочитат винаги Италия или Франция. Първото предпочитание на бразилците, които се заселват в Европа, е Португалия, а второто – Италия. /24chasa.bg