Сред държавите-членки на ЕС средната годишна концентрация на фини частици във въздуха (PM2,5) е най-висока в градските райони на България (19,6 μg / m3) и Полша (19,3 μg / m3), следвани от Румъния (16,4 μg / m3) и Хърватия (16,0 μg / m3).

За разлика от тях, концентрацията е най-ниска в градските райони на Естония (4,8 μg / m3), Финландия (5,1 μg / m3) и Швеция (5,8 μg / m3).

Това показват последните данни на европейската статистическа агенция Евростат.

Замърсителите като фини прахови частици, суспендирани във въздуха, намаляват продължителността на живота и благосъстоянието, като същевременно могат да доведат или да влошат много хронични и остри респираторни и сърдечно-съдови заболявания. Фините частици (PM10; с диаметър по-малък от 10 микрометра) могат да се пренесат дълбоко в белите дробове, където могат да причинят възпаление и да влошат състоянието на хората, страдащи от сърдечни и белодробни заболявания. В същото време дори по-малките фини частици (РМ2,5; с диаметър по-малък от 2,5 микрометра) могат да повлияят на здравето още по-сериозно, тъй като те могат да навлязат по-навътре в белите дробове, твърдят експертите от Евростат.

Въпреки че този вид замърсяване на въздуха в продължение на няколко години е под ограничение, определено от 2015 г. (25 μg / m3 средногодишно), остават някои значителни горещи точки на замърсяване на въздуха. Освен това, въпреки постепенното намаляване през последните години, нивата на замърсяване на въздуха през 2019 г. все още продължават да бъдат над нивото, препоръчано от СЗО (средна годишна стойност 10 μg / m3)./БГНЕС