Системата за обезщетяване на хора в случай на лекарска грешка е така направена, че не стимулира здравната система да се освобождава от специалисти, които системно допускат подобни грешки. Това става ясно от думите на юриста и университетски преподавател проф. Даниел Вълчев пред БНР.

Той посочва, че тези дела са дълги, като понякога хората дори не знаят към кого да насочат своята претенция - към медицинското лице, към лечебното заведение или към застраховател.

Другият основен проблем според него е, че при тези дела е много трудно доказването на определени факти.

Вълчев пояснява и че практиката в съдилищата е доста разнообразна по отношение на квалификацията на тези деяния и на размера на присъжданите възнаграждения.

"Основният въпрос, извън конкретната човешка грешка, е дали системата е така направена, че тя да осветлява подобни случаи и да има натиск да се освобождава от подобни хора. Нашият извод е, че системата не е направена по този начин. Делата са трудни и самите лечебни заведения нямат интерес да разкриват подобни случаи", обобщава юристът.

По негови думи има много случаи, в които лечебното заведение е осъдено да плати парично обезщетение по такъв казус. Поради тази причина няма логика самата болница да признава за подобни случаи, тъй като я грози фалит.

Той обясни, че в други държави системата е направена обратно - държавен фонд поема обезщетението на гражданина без дълги съдебни процедури, а по административен ред се констатира, че има такова деяние. След това фондът търси отговорност от самото лечебно заведение.

Относно казуса с Джок Полфрийман Вълчев бе категоричен, че съдебната система не трябва да се политизира или партизира.

Докато не започнем сериозно да водим малко по-стерилен дебат за развитието на съдебната ни система, според мен такива случаи ще бъдат чести, заяви той. /БНР