България настоява Сърбия да отговори на искането за екстрадиране на банкер, обвинен за срива на четвъртата по големина банка в страната. Това се казва в репортаж на агенция Франс прес от София.

В писмо до Висшия съд в Белград главният прокурор Иван Гешев заявява, че е “озадачен” от “безпрецедентното” забавяне на отговора във връзка с искането на България за екстрадиция на банкера Цветан Василев.

Василев – бившият мажоритарен акционер на Корпоративна търговска банка (КТБ), избяга в Сърбия през 2014 г. В негово отсъствие българската прокуратура му повдигна обвинение за „масово присвояване” на 2,6 милиарда лева (1,3 милиарда евро) от КТБ между 2008 и 2014 година, припомня агенцията.
Като обвиняеми са привлечени още 17 човека, включително банкови ръководители, счетоводители, одитори и висши служители на банката.
Според Гешев сривът на банката е имал „огромно влияние върху икономиката и финансовата стабилност на страната ни“.
Обвинителният акт съдържа 11 000 страници и процесът все още продължава.
Делото за екстрадиция срещу Василев понастоящем е блокирано, след като е прехвърляно между Висшия и Апелативния съд в Белград.
Сърбия води преговори за присъединяване с Европейския съюз. Гешев изпрати писмо до Евросъюза с молба да вземе предвид забавянето на екстрадицията при „бъдещо разглеждане на готовността на Сърбия да се присъедини към Европейския съюз и да приложи принципа на върховенство на закона в съдебните процедури “.

България, която от 2007 г. е член на ЕС, подкрепя усилията на Белград да се присъедини към блока.
КТБ беше засегната от изтеглянето на депозити през юни 2014 г., след като в пресата се появи информация, че банката е участвала в съмнително кредитиране и е на ръба на фалита.
Сътресенията възродиха спомените за най-тежката банкова и финансова криза в България в средата на 90-те години, когато фалираха 14 банки.
Това предизвика сериозни съмнения относно способността на Централната банка да контролира сектора, като в същото време България вече се готвеше да кандидатства за присъединяване към еврозоната.
Скандалът принуди управителя на Централната банка Иван Искров да подаде оставка през 2015 година. /БГНЕС