Най-голямото вълшебство е да бъдеш добър човек, да умееш да влезеш в тялото идушата на болния, така че да го разбереш - така Мария Пейчева или госпожа Мария, както я наричат пациентите, определя доброволческата си работа в Националнатаболница за лечение на хематологични заболявания.

83-годишната жена минава през дългите коридори на болничното заведение,вдъхвайки кураж и надежда на болните.„Думата благодаря за мен е като най-топлата прегръдка“, сподели тя в студиото на„120 минути“ Звеното в болницата е открито преди няколко месеца, а инициативата идва отФранция.Госпожа Мария, по образование доктор по психология, обясни, че разбира задоброволческото звено за психологическа подкрепа и грижи случайно от интернет.

Признава, че дори след пенсионирането си продължава да работи активно, апосещенията и при пациентите в болницата са начин да оползотворява времето си и да бъде полезна. По думите и? преодоляването на фактите от реалността става с много любов итоплина към пациента. Според нея страхът на човек го прави безсилен и изразходванеговата енергия.Рецепта за справяне със страха за Пейчева са позитивните мисли, освобождаванетоот болката и скръбта.„Винаги съм казвала на своите деца, когато изпаднат в труден момент, да пеят, да тананикат песни.

Аз го правя непрекъснато“, допълни още тя. Госпожа Мария обясни, че разделя своите пациенти на три групи. Първата е за тези,които тепърва разбират за болестта си. Това за нея е етапът на отрицанието, в койтонивата на стрес са най-високи.Към втората група се причисляват тези пациенти, които се адаптират към болестта,а в третата са тези, които вече са приели диагнозата. /24chasa.bg