На 24 юли 2019 г. се навършват 12 години от освобождаването на българските медици, които прекараха повече от осем години в либийски затвори.

Медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова, заедно със съпруга на Кристияна доктор Здравко Георгиев и палестинският студент по медицина Ашраф ал-Хаджудж, бяха арестувани в Бенгази на 9 февруари 1999 година и останаха в либийските затвори общо 2755 дни. Те бяха обвинени през 2000 година в умишлено причиняване на епидемия от СПИН в Бенгази с цел дестабилизация на Джамахирията.

Към процеса бяха задочно привлечени и още двама български граждани – Емануела Колева и Смилян Тачев, обвинени заедно с основната група подсъдими в нарушение на моралните норми и валутните закони на Либия. През 2002 година медиците бяха оправдани по обвинението в заговор срещу държавата, но междинна инстанция запази и продължи делото по останалите обвинения – умисъл, отровителство, прелюбодеяние, употреба на алкохол, незаконни трансфери на валута.

На 6 май 2004 година медицинските сестри и Ашраф получиха смъртни присъди чрез разстрел. Здравко Георгиев бе осъден само по по-леките обвинения, както Колева и Тачев, които бяха напуснали Либия преди началото на процеса. През 2005 година Върховният съд на Либия отмени постановените смъртни присъди и върна делото за ново разглеждане. През 2006 година присъдите бяха препотвърдени от Апелативния съд, а на 11 юли 2007 година – окончателно потвърдени от Върховния съд.

На 17 юли 2007 година смъртните присъди на българите бяха заменени с доживотен затвор от Висшия съдебен съвет на Либия. През юни 2007 година молбата на Ашраф ал-Хаджудж да получи българско гражданство бе удовлетворена.

На 24 юли 2007 година Вълчева, Ненова, Сиропуло, Червеняшка, Димитрова, Георгиев и Хаджудж се завърнаха със специален полет на летище София, след като преговорите по тяхното освобождаване, продължили над 8 години, завършиха с посредничеството на ЕС, Франция и Катар. /БГНЕС